Музейната мрежа в България. Последните двадесет години 1989-2012

Монографията представлява опит за изработване на концепция относно музейната мрежа и промените, които са настъпили в нея след 1989 година. Тя цели да класифицира различните видове музеи и да систематизира ключовите им характеристики. В книгата се анализират предизвикателствата пред българските музеи, като контекстът е поставен в рамките на динамичната национална и европейска обстановка. Извършен е историко-културологичен анализ на влиянието на политическите и икономическите промени, с акцент върху държавната политика по отношение на културата, вижданията на различни политически партии, управлявали страната, както и законодателството, което служи като обща основа за определяне индивидуалността на тези институции.

Основният принцип в монографията е разбирането, че музейната мрежа не е просто теоретична конструкция – тя представлява жив организъм, подложен на влияние от множество фактори, които формират развитието й и водят до времеви изменения или устойчиви постижения. Понятието „музейна мрежа“ се разглежда дълбочинно – не само като терминология, а също така чрез начините й на възникване и характеристиките й; това предоставя информация какви аспекти от състоянието на съвременната българска музейна структура произтичат от наследствеността й и кои са резултат от недоосмисленото минало. Специално внимание се отделя върху факторите зад сегашните трансформации в музейната сфера – включително информационното общество и новите технологии, пазарните механизми и глобализационните процеси.

Изследването се базира на архивни материали, официални документи от законодателния орган и изпълнителната власт след 1989 г., управленски програми от правителствата през този период, статистика както и научни публикации във медиите.