Живот по неизбежност. Мемоарен роман

В новата си творба „Живот по неизбежност“ авторът решава да представи текста си в не особено традиционния формат на мемоарен роман. В него той ще бъде едновременно разказвач, главен герой и жертва, като във всичките три роли се явява в трето лице – често с нотка на самоирония и понякога с иронично отношение. Причината за самоиронията му произтича от просвещенската максима на един забележителен европеец, която твърди, че постоянната сериозност е сигурният знак за посредственост. Някои читатели може да съчувстват на героя му, докато други могат да го осъдят; все пак преди повече от два века дядо Софроний е споделил в своята тъжна комедия „Житие и страдание“, че учените обикновено ценят своите колеги, а простосмъртните - другите подобни на тях. Запомнете тази мъдрост! И ако случайно направите глупост като автора, утешавайте се с известната мисъл на Оскар Уайлд: умните хора правят глупости понякога, а останалите просто живеят така всеки ден. На въпроса защо "живот по неизбежност" – отговорът е ясен: ако можеше да бъде избегнат, щяхме да изберем нещо по-добро. Защо говорим именно за това? Много млади хора получават послания от родителите си относно живота им - те биват уверявани как животът не бил задължително такъв както изглеждаше през очите им.

Кирил Топалов е роден през 1943 година в столицата София. Той е професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавал е във френски и гръцки учебни заведения. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и дипломатически представител в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Признат гражданин както на Атина, така и на София, той има множество научни публикации зад гърба си – четири книги с разкази и единадесет романа (повечето многократно преиздавани). Някои негови произведения са адаптирани за киното – например “Бъди благословена”, “Не се сърди Човече” и “Бягай... Обичам те”. Освен това той e написал деветнадесет пиеси, които са поставяни както у нас, така и извън България.