Бараж срещу Атлантика

Френският автор Фредерик Бегбеде (роден през 1965 г.) случайно попада на картина в галерия, която му привлича вниманието. Тя изобразява фотьойл с райета в зелено и бяло, разположен на верандата на хижа пред работна маса с мастилница и перо, а зад него се вижда екзотичен плаж. След като я купува, той си спомня за Аркашонския басейн и нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го вдъхновява да седне и да пише. Подобно на приливите на морските вълни, мислите му нахлуват една след друга и започват да се вписват върху страниците с размисли за писателската дейност – безкрайното търсене на творческия импулс, който е мимолетен като желанието. По този начин миналото отново идва при него като защитна стена срещу настоящето.

След „Един френски роман“ Бегбеде отново разглежда живота си, изпълнен с носталгия. В произведението „Бараж срещу Атлантика“, което е намек към „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас, той се завръща към едно окончателно загубено време. Празникът е приключил и единственото средство против самотата остава любовта – дори когато остаряла или уморена тя все още остава любов.