Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство

Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ изследва живота и творческия път на художника Христо Берберов. Първите данни за него датират от 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството у нас с произведения като „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. През годините публикациите относно художника са ограничени; срещаме коментари за него във връзка с участията му в общи художествени изложби, публикувани в списания като „Искусство“, „Художествена култура“ и „Художник“. Творчеството му продължава да бъде обсъждано и през втората половина на ХХ век, особено в контекста на по-обширни научни изследвания върху българското изкуство.

Днес ние, наследниците, имаме шанса след повече от сто години да разкажем обективно историята на Христо Берберов – да открием, чуем и документираме някои от елементите й. При разглеждането на неговите произведения усещам уникалния му стил, който съчетава романтичен реализъм със символистичен подтекст. Взаимодействието с символизма е причината съвременниците му да оценяват живописните му работи, отбелязвайки лаконично стила си. Неговият подход е трансцендентален – той търси истини отвъд видимото. На границата между двата века Христо Берберов представя величествени планински пейзажи с тих хладен характер, сякаш рисувани за вечността. Художникът предава дълбоко чувство на възхищение към природата чрез планинските сцени; а дамските портрети показват нежност и мечтателност при пресъздаването не само на външния образ но и стремеж към високи духовни стойности. По-късно той премахва човешкия аспект от архитектурните композиции; фокусира се върху безлюдната среда или неподвижния възрожденски дом - носителят според него на забравена ценностна система. Символиката в картините му остава деликатна и ефирна, акцентираща върху универсалността, непреходността и важността на вътрешната красота – затова творбите създадени през първата половина на ХХ век поставят Христо Берберов редом до художници със склонности към символизма.

Монографията "ОТЗВУЦИ. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство" е колективен проект реализиран от трима алумни Нов български университет: д-р Анжела Данева, гл. ас.д-р Владимир Димитров и Елисавета Станчева.
Книгата представлява съвместно издание между Нов български университет και Фондация "Цанко Лавренов".