Изход Кн.2 от Братството на гарвана

Този призрачен град ме преследва дори и в сънищата ми. Осъзнавам, че никога няма да забравя времето, прекарано тук, в Трипъл Фолс. Все още чувствам присъствието на моите летни приятели около мен. Но когато опасността се приближи до мен, аз се предадох. Не обърнах внимание на нито едно предупреждение. Позволих на болестта и любовта да определят пътя ми и да ме разрушат.

Всички носим отговорност за това, което се случи. Бяхме безразлични и непредпазливи; вярвахме, че младостта ни прави недосегаеми и свободни от грехове – избор, който ни струваше много.

Затова реших да се върна – за да направя мир със съдбата си. Да приема себе си такъв какъвто съм, независимо от обстоятелствата или хората около мен.

Не мога повече да живея с лъжа.