Едно възможно начало

Тодора Радева компилира в сборник стари и нови разкази, които изследват болките, травмите, безпътицата и самотата на съвременния индивид. Персонажи, които дълбоко се потапят в себе си, търсейки нещо по-велико от тяхната собствена идентичност – нещо, към което да принадлежат. Често началото на тези истории произлиза от малки жестове или обикновени ситуации като разговори или детайли, които отключват сюжета – било то Борисова градина под първия септемврийски дъжд, Капана или Главната улица, селце в Перу или панелен квартал. Това насочва читателя навътре към фрагментирания свят на героите, който може да бъде сглобен чрез любовта, миналото или изкуството; но често остава незараснала рана.

Разказите са завладяващи и оставят трайни следи. Те имат пряка и сурова връзка с неврозите на съвремието.

Мъж тръгва да открие неизследван ръкопис и вместо това попада на любовта. Жена с хипнотизираща личност живее сред страдание и пустота. Друга жена е пленница на насилие над себе си. Птица заседнала в комин символизира затворничество. Художник с ръце засегнати от артрит се опитва да твори въпреки ограниченията си. Сценарии като двор с люляци и седем разхвърляни обувки рисуват образи с дълготрайно въздействие върху читателя.