Блед пейзаж с хълмове

Първата творба на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която липсват ярки метафори и действието не е водено от внезапни зрелищни обрати.

Ецуко, японка на възраст, се премества във Великобритания с втория си съпруг и се опитва да разбере причините за самоубийството на по-голямата си дъщеря. Тя потъва в спомените си за младостта си, връщайки се към горещото лято в Нагасаки след Втората световна война и атомните бомбардировки, както и приятелството с обеднялата аристократка Сатико, което е изпълнено със странни и дори зловещи моменти.

Тази книга представлява най-японския роман на автора - тук няма контрасти, а полутонове; той предлага завладяваща недоизказаност и особена акварелна атмосфера. Поставени са повече въпроси отколкото отговори, като читателят усеща приближаващ взрив, който така или иначе никога не настъпва. Всичко е пречупено през ненадеждната призма на паметта ни - трябва сами да решим кое е истина и кое фантазия.

В дебютното си произведение авторът на „Никога не ме оставяй“ всъщност представя не роман, а изкривено огледало - счупено от болката и самотата между две различни реалности. Ишигуро ни сочи хълмовете пред нас и сякаш шепне: „Изкачвай ги сам нататък. Сам осъзнай.“