Танцувай с мен, Самота!

През вековете хиляди поети са опитвали да изобразят Самотата – гола, млада, болна, пияна и страстна... Но единствено Ивайло Диманов е успял да я привлече в своя бар, да угаси светлината и да я покани на безкрайния танц, където всичко е възможно. Той се посвещава на танца в поезията, а „всяка нова любов / представлява ненаписано стихотворение, / което душата ми произнася / с детска невинност. Всяка раздяла / създава цял том поезия, / която едва ли някой ще прочете.”