Гео Милев и театърът

Гьоте счита, че единственото справедливо средство за творчество на сцената е способността на актьора да се трансформира. Той подчертава, че актьорът не трябва просто да представя себе си в ролята, а вместо това – да интегрира самата роля в своята същност. По този начин той ще играе не своето "аз", а персонажа. Само при тази условие артистът може истински да развие и обогати художествения аспект на ролята си. Това го освобождава от примитивния натурализъм, характерен за стария театър, и му позволява да насочи творчеството си към по-висш примитивизъм, който представлява целта и стремежа на съвременния театър и изкуство като цяло; тоест – художествено творчество с минимално количество средства. (Гео Милев)