Зад завесата на прехода

Една от най-разпространените мантри по време на Прехода гласи, че ние, потомците на Политбюро, управляваме страната. (Моят баща е Станко Тодоров, който дълги години е бил част от най-висшето ръководство на Комунистическата партия.) За някои личности като Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев и Евгени Танчев това може да се окаже донякъде вярно.

Но аз играех единствено ролята на второстепенен наблюдател. Въпреки това се опитах да я изиграя старателно – подобно на безпристрастна камера, която хладнокръвно улавя сцените в спектакъла с име „Преход”, без гняв или възторзи.

Както във всеки театър на абсурда, този спектакъл не притежаваше ясно начало или край и нямаше никакви установени правила. Под светлините на прожекторите главните герои като Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов и Бойко Борисов спазваха предварителния сценарий - караха се помежду си, водеха конфликти и след това намираха начин за примирие.

Зад кулисите обаче непрекъснато променяха сюжета – премахваха сцени и добавяха нови персонажи. Участниците зад завесите като Любен Гоцев и Джордж Сорос объркваха всичко с нови реплики и непредвидими ситуации. И за да усложнят още повече картината понякога пред зрителите излизаха фараони, кредитни милионери и дори извънземни.

Така когато реших да събера различните картини от тази пиеса в настоящата книга, резултатът стана хаотична творба за едно нестабилно време.

За автора

Калин Тодоров е роден през 1953 година в София. Завършил е специалност "Право" в Софийски университет "Климент Охридски". Цялата му професионална кариера преминава под знака на журналистиката.
Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков“, „The umbrella murder“ („Убийството с чадъра“) и „Зад завесата на соца“.