Тракийското светилище на Асклепий до Глава Панега

В тази книга са изложени резултатите от изследванията на светилището на Асклепий в района на Глава Панега, проведени между 1903 и 1906 година. Тя включва 65 снимки и рисунки.

Вацлав Добруски (1858-1916) е забележителен български археолог, епиграф и нумизмат с чешки произход, който се счита за един от основателите на българската археология. Неговата работа обхваща историята на Тракия и българската епиграфика.

Той е първият директор на Народния археологически музей, където организира подредбата на експонатите, черпейки вдъхновение от структурата на музеите в Прага и Виена. Освен това предприема събирането на всички открити в страната подвижни археологически находки.

Добруски започва систематичните археологически разкопки и лично ръководи проучванията на асклепиона край село Златна Панега (между 1903 и 1906 г.), нимфейона при Огняново (през 1904 г.), както и античните градове Ескус (от 1904 до 1905 г.) и Никополис ад Иструм (между 1906–1909 г.).

През 1907 година той стартира българската археологическа периодика чрез издаването на „Археологически известия на Народния музей в София“. Автор е над петдесет статии по теми като антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикувал е серия материали със заглавие „Материали по археологията на България“ между1894 и 1901 година.