Нас, които ни няма

„Нас, които ни няма“ представлява израз на любов към цялото поколение. Той е посветен на един обичан град, писането и литературата, културните символи и музиката от 90-те години, както и на астрономията и фантастичната литература. Това е дълбоко личен автофикционален роман, разказан през погледа на момчето и момичето, които всеки от нас е бил в определен момент. История за самотата и начините да се справим с нея; за пробуждането на сексуалността и разрушителните пориви; за приятелствата и предателствата; за родителските отсъствия и силата наследена по кръвна линия. Разказът акцентира върху деликатния абсолют на любовта.

„Изключително добър стил. Прекрасно изградени изречения с ритъм, образност и майсторски описани сцени. Структурата с две огледални части плюс финалът са отлични решения от страна на автора.“ (Яна Букова)

„Редко срещано интелигентно и оригинално перо. Този роман няма аналог в българската литература и запълва важна ниша с голям потенциал. В него се усеща както знание, така интуитивност също - способността на Антония Апостолова да пресъздаде света като ярко естетическо преживяване.“ (Ваня Майсторска)