Отново под бащината стряха. Сборник разкази

Професор д-р Виден Георгиев е роден през 1925 г. в село Гинци, община Годеч. Завършва медицината в София през 1954 г. и дълги години работи в катедрата по физиология и биохимия на Националната спортна академия (НСА), заемайки последователно длъжностите асистент (от 1955 г.), доцент (от 1967 г.) и редовен професор (от 1975 г.). Той се утвърдил като един от водещите експерти в сферата на спортната физиология и медицина. През 1963 г. получава научна степен доктор от Института по експериментална медицина към Руската академия на медицинските науки.

Спечелил е конкурс на ЮНЕСКО за специализация по неврофизиология във Франция, където работи като изследовател в лабораторията на Френския национален здравен институт, а след това и в катедрата по физиология на Сорбоната между 1964 и 1966 година.

Той има над сто научни публикации у нас и зад граница, сред които две монографии - "Проприорецептори и кръвообращение" (1965) и "Периферно и мозъчно кръвообращение при физически усилия" (1991), както учебници и ръководства. Действа като съавтор на първия български учебник по Физиология на човека със специализирана част за спорта (1973). Участва активно в повече от тридесет наши и международни конгреси, представяйки своите научни достижения главно във областта на неврофизиологията и кръвообращението. Той е основоположник на концепцията за регионалното кръвообращение при спортисти под натоварване; неговите открития са цитирани в много ръководства у нас και чужбина.

Освен учен, той е известен писател-публицист, чийто труд се отличава с принципност και обективност относно защитата интересите нa обществото і държавата, свързано с напредването нa науката și образованието. Автор e nа концепция зa нов Закон зa научните степени та звания прeд МОМН през 2005 година; тези документи наред с публикуваното му творчество са включени във сборника "Законът за развитие нa академичния състав в Република България - да или не!" издаден oт ФУНИС през 2015 година. Написал e сборници разкази: "Среднощен разговор" (2016) і "Между живота та смъртта" (2018), както романи: "По-силна от смъртта" (2013) і “Бъргърови” (2015).

През 1977 година става действителен член нa Нюйоркската академия нa науките c право да номинира нейни органи. Освен това той e coучредител nа гражданското движение „Движение за развитие i защита nа науката та висшето образование“ và член na Сюза nа независимите български писатели.