Ябълковият човек

Мълниите изглеждаха като огнени стрели, насочени към облаците, които продължаваха да се спускат от манастира, куцащи и навеждащи се, докато не легнаха по корем над селото. Дъждът валеше с такава сила, че приличаше на пръчки. Можеше да се наблюдава как водните струи първо падат вертикално, след това заемат хоризонтална позиция и накрая усукват пръстите си в сложен плетенец – дъждовната им кошница. Този дъжд носеше мъка със себе си. Когато идва от манастира, той е изпълнен с голяма тъга. Сърцето му страда за небесните явления – звездите и всичко зад тях; за красивите залези и онова, което следва след тях; а също така за много други неща. И когато болката на един дъжд е толкова силна, самият дъжд става огромен.