CCCP. Cosmic Communist Constructions

Избрана за архитектурна книга на годината от Международния фестивал на изкуствата и филмите в Перпинян, Франция, „Космически комунистически конструкции“ на Фредерик Шобен разглежда 90 сгради в 14 бивши съветски републики. Всяка от тези постройки представя това, което Шобен нарича четвърта ера на съветската архитектура - един непознат подем, който се случва между 1970 и 1990 година.

В противовес на стиловете от 20-те и 50-те години не се появява ясна "школа" или основна тенденция. Тези сгради са резултат от хаотичен импулс, породен от разпадаща се система. Архитектите, възползвайки се от рухналата монолитност, надхвърлят модернизма; те се връщат към корените или свободно експериментират. Някои смели проектанти реализират идеи, които конструктивистите биха мечтали (като Санаториума „Дружба“ в Ялта), докато други изразяват въображението си по експресионистичен начин (например Двореца на сватбите в Тбилиси). Летният лагер „Прометей“, вдъхновен от скици за прототип лунна база, носи следи от супрематизъм. Следват примери за т.нар. “говореща архитектура”, която става популярна през последните години на СССР: крематорий украсен с бетонни пламъци (Крематорият в Киев) и технологичен институт със сблъскала летяща чиния върху покрива (Научноизследователски институт в Киев), както и политически център наблюдаващ като Голям брат (Домът на съветите в Калининград).

Тези строителства представляват необичайни остатъци от разпаднала се система чрез своето разнообразие и местната екзотика; те свидетелстват едновременно за обширната география на СССР и приближаващия край на Съветския съюз - дупките в една все по-разширяваща се мрежа. Те запечатват много идеологически мечти за страната си и времето си - вариращи от обсесия по космоса до възраждане на идентичността.