Епосът на утринните звезди

Роман, разглеждащ неморалността на диктатурите и техните лидери, както и човешката слабост и дребнавост. Той изследва склонността към жестокост и дехуманизация спрямо ближния, поставяйки всичко това в абсурдната реалност, която не предлага смисъл и където няма истински герои.

На 16 октомври 1978 година албанците отбелязват рождения ден на комунистическия лидер Енвер Ходжа, който е въздигнат в култ. Празненствата обаче са помрачени от силен дъжд, който премахва червената боя – символ на пролятата партизанска кръв – от лозунги, плакати и портрети из цяла Тирана в чест на ръководителя. Властите интерпретират това като целенасочена атака от страна на врагове сред художниците. Някой трябва да бъде наказан за оскърблението срещу великото име! На прицел попада Сюлейман – потомък на богат род, чийто имот е конфискуван; той има лошия късмет да се свърже с дъщерята на виден комунист, но отношенията им приключват поради нейна предателство. Въпреки че е само помощник в производството на лозунгите и портретите, бедният мъж осъзнава, че за партията той винаги ще остане враг по природа — независимо дали действително е виновен или невинен. По време на диктатура истинската човечност не може да съществува свободно; тя е притисната под контрол със заповеди и вериги в тъмнината на една пропаст, откъдето понякога успява да изпусне пронизителен вик за помощ.