Ортодоксия. Лична философия

Издателство „Омофор“ предлага предпразнична изненада за почитателите на Г. К. Честъртън с ново издание на неговия знаков сборник от християнски есета, озаглавен „Ортодоксия“.

„Цялото християнство се съсредоточава върху човека в момент на избор. Безсмислените философии разискват за епохи, развитие и еволюции... Важно е да се замислим по кой път ще тръгне човекът…“, казва Честъртън.

Гилбърт Кийт Честъртън написва „Ортодоксия“ през 1905 година, преди да навлезе в зряла възраст и скоро след обръщането си към вярата. Този период съвпада с прехода между два века, когато писателят пренася детското си усещане за рая и радостта от живота дори сред безнадеждността, свързана с имената на Суинбърн и Оскар Уайлд. Формално той приема католицизма едва през 1920 г., но този факт не е особено важен; „Ортодоксия“ представлява свидетелство за вярата - тя може да бъде всичко друго освен "крива" или "неправилна". Не случайно подзаглавието й звучи като „лична философия“, тъй като вярването винаги има личен характер.

Честъртън несъмнено притежава литературния талант, който му позволява да разглежда темата по уникален начин. Неговата книга “Ортодоксия” - описвана като една от най-радостните творби на нашето време (според Н. Трауберг) - не е единственото религиозно произведение на автора; той също така пише задълбочени книги относно свети Франциск Асизки и свети Тома Аквински, които са ценени сред томистите днес. Редом с „Ортодоксия“ можем да поставим само друга известна работа - „Вечният човек“ (1925), считана за убедителна защита на християнството през модерната история.

При четене на “Ортодоксия” могат да се усетят две основни впечатления: първо, удивление от начина, по който английският здрав разум прилага принципите си към сферата на духовното; осъзнаваме как истинската грешка не лежи в самото християнство, а във възприемането му от съвременния човек като доктрина или институция. Всичко изглежда толкова просто според Честъртън - стига само да оставим страничната културна сложност зад себе си. Второ впечатление носи внушението за чудо и радост - един вид дълбоко чувство за живот.

Основното послание в книгата би могло да бъде определено като “християнството представя精ентаризацията on life.” На деня след смъртта му Ватикана изпраща телеграма до него наричайки го "защитник на вярата", което можем допълним със заглавие "проповедник и интерпретатор".

Преди години българското издание („Славика“, 1994) стана библиографска рядкост след положителния прием сред всички християнски общности: още веднъж доказвайки убедителността с която Честъртън представя правата вера обединяваща всички вярващи Христови последователи. С надежда очаквам това ново преработено издание под егидата на издателство “Омофор” ще постигне още повече успехи.“