Врач

Всички велики творци функционират като канали, през които героят преминава и остава за известно време. Следователно не аз влизам в героя, а той влиза в мен. Станах свидетел на това явление и знам какво имам предвид; източните култури дори практикуват подобни техники, за да накарат Бога да желае да се появи около театралната сцена. Много са боговете, които внезапно нахлуват в актьорите, а след това самият актьор трудно си спомня какво е правил или защо го е направил. Не може да помни, тъй като не той управлява събитията! Най-страшното при актьорската професия е именно това - че дори след такова божествено посещение трябва отново да играеш същото представление, когато Бог отсъства и ти самият чувстваш дискомфорт. Изпълняваш всичко както обикновено знаеш, но то изглежда безжизнено. Така оставаш осъден на вечна носталгия по тези уникални мигове и ги очакваш с нетърпение; именно те са причината да продължаваш кариерата си като актьор. Всъщност подобен феномен се наблюдава и когато хора с божествени качества навлязат в нашия живот...