Черно-бял роман

Сивото, известно като основен цвят на Източния блок, представлява устойчив и неопределен нюанс, който е подходящ както за посуда, така и за бетонни конструкции. То обхваща цели улици и широки площади, придавайки дори в малки количества нещо монументално.

Млада жена се отправя на пътешествие към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, един митичен град в Урал, проектиран върху чертожната хартия и построен между два континента. В бившата забранена зона се намира най-голямият металургичен завод в света - гордостта на Сталин. Тя посещава баща си, електроинженер по нов проект, подлагайки се на уникален опит с монотонността; Русия пред нея е метафизично предизвикателство.

Антон Вермут е променил своя характер и дъщеря му моментално го усеща. На работното място владее парализиращо бездействие; изолацията сред малка група германски специалисти създава чувство за нереалност в безмълвния снежен пейзаж. Сивотата унищожава цветовете и формите около тях. Миналото отново става болезнено актуално – този герой-град от Втората световна война произвел стомана за всеки втори танк и трети снаряд против Вермахта не позволява покой на спомените им. Всеки член от немската група има кармична връзка с Русия по различни начини; те търсят начин да устоят срещу руската агресия и да запазят своето психическо и физическо благополучие – но не всички успяват.

Романът „Черно-бял“ от Марион Пошман остава верен до последната страница на заложения двуполюсен конфликт в заглавието си. Той поставя акцент върху контрастните двойства като Германия срещу Русия, човек спрямо природа, живо срещу неживо, реалност срещу фантазия, вътрешно спрямо външно oraz свои спрямо чужди територии със своите сиви зони.