Ако някога успееш. Стихове

Сигурен съм, че някои хора ще определи тези стихотворения като прекалено сантиментални. В контекста на утвърдените или претендиращи за канон днешни модели на модерната поезия, тези редове действително изглеждат уязвими и беззащитно-канцонетни.

От друга страна, много читатели могат да открият в тях най-същественото – духа на всичко онова, което наричаме поезия. Тя е смелостта пред самия себе си, наслада от свободата да изпитваш тъга и уважение към лириката като начин за възприемане на света.

Много от творбите на Борис Жогов наподобяват песни, изсвирвани от бард, който танцува по ръба на сентимента с един своеобразно хипнотичен стил.

Пожелавам успех и на този тип изящна словесност, чийто звънки рими и меланхолични настроения ни напомнят носталгично за символистите. И само среднощното уиски в тях ни връща към реалността – не става въпрос за настоящето; ние сме все още такива – винаги извън мястото си, разколебани и бездомни...

Бойко Ламбовски