Живот без край

Нека да уточним – не изпитвам омраза към смъртта сама по себе си; мразя своята собствена смърт. Докато мнозина приемат неизбежността ѝ, това е тяхна работа. Лично аз нямам желание да умирам. Всъщност, ще добавя и нещо повече: смъртта няма да ме застигне. В този текст разказвам какво направих, за да избегна глупавата смърт като всички останали. Няма начин да допусна край на живота ми без съпротива.

Фредерик Бегбеде също реагира на ситуацията. На 50 години той се сблъсква с кризата на средната възраст; много от приятелите му са напуснали света твърде рано и най-вече – обещал е на малката си дъщеря, че няма да умре. В този почти автобиографичен роман известният френски писател ни представя с ирония своите усилия (дали истински или фикционални?) за постигане на безсмъртие, носейки надежда и страх относно трансхуманизма и „надграждането“ на човешкото същество, както и обич към семейството си. Той излага списък с причини защо желае животът му да продължи, например: „25. Мрънкането на котка пред пукащия огън в камината и 26. Пукащият огън в камината пред мрънкаща котка (по-рядко)“. Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „Докато човек е смъртен, никога не може да бъде спокоен“, Бегбеде започва своеобразно пътешествие между лаборатории и учени с една единствена цел – да стане постчовек.