Тракийският въпрос и тракийското движение в България

Книгата разглежда произхода и еволюцията на тракийския въпрос, както и организирането на тракийското движение, което започва след неуспешния Берлински конгрес през 1878 г. Чрез основно архивни документи и материали се показват разнообразните форми и методи на съпротива, силният дух и стремежът към победа по време на Илинденско-Преображенското въстание и освободителната Балканска война. Освен това се обсъждат трудностите, свързани с пораженията, геноцида, тежката съдба и бежанските страдания на тракийските българи.

Много поколения от този народ преминаха през живота си с неизпълнени мечти за по-добри условия, а някои от техните проблеми - като имуществените компенсации за източно-тракийските и малоазийските българи - остават нерешени до днес. Поради общата им съдба значителна част от борбите се водят в тясно сътрудничество с македонските българи в рамките на единна македоно-одринска организация. След войните обаче условията налагат самостоятелно организиране. Българската държава не успява да осигури необходимия комфорт за тракийските бежанци; два пъти е забранявала тяхната организация - истински защитник на правата им. През мирния период броят на тракийските дружества надхвърля 250 с повече от 20 000 редовни членове.

В момента тракийските българи черпят вдъхновение от нови идеи и стратегии във връзка с членството на България в Европейския съюз чрез развитието на „Националното тракийско движение". Тази стратегия открива нови възможности пред младите поколения травикийци.