Съвременно българско изкуство. Имена: Христо Нейков

В цикъла „Езически празници“ графичните произведения предизвикват асоциации с древни теми и ни водят към усещането за съдбата на един народ, подобно на творчеството на Гоя. Вместо да яздят коне, жените са се възседнали на биволи, в унисон с романтичните и сантиментални образи. Те могат да бъдат видяни как се къпят, мечтаят и обичат в плевнята. Мъжете са разпънати, а символите като кръстът и колелото присъстват неизменно.

Христо Нейков (1929 – 1999) притежаваше вроден артистизъм и хумор, който понякога надминаваше този на неговия чичо Дечко Узунов. Той умело съчетаваше аристократичност с дълбочината на българската първичност и непосредственост. Цени бе буйността от традиционното селско веселие и ритуалите на шопкините, откривайки красота у тях, равна на античните вакханки. Създаде произведението „Отвличането на вакарелките“, представяйки ги върху биволи - не по-малко привлекателни в своята опияняваща езда от сабинянките. Умеше да проникне дълбоко в интимната страна на ежедневието без пошлост и трансформира плевнята в свято пространство за живота; както яремът от каруцата повдигаше до Разпятието.

Литографиите му към „Конармия“ от Исак Бабел не представляват просто опит за нейното визуализиране. Те изразяват личния поглед на Христо Нейков върху времето изпълнено с надежди - ерата преди промяната у хората; години когато те не са имали нужда от стихотворения за себе си или не мислили за героика. Начинът по който той реагирал спрямо близкото минало и актуалните проблеми насочва вниманието към Борис Ангелушев, Илия Бешков или Ренато Гутузо. В тематиката относно саможертвата, пътищата и човешкия живот – вече познат кръг теми – Христо Нейков допринася със своето уникално виждане.