Какво забравят лекарите

През последните две десетилетия в здравеопазването се наблюдават два противоположни процеса.

От една страна, интересът към естествени и немедикаментозни подходи за лечение нараства значително. Тази тенденция ще продължи да се увеличава, независимо от критиките, които й се отправят – тя е резултат от недоволството от традиционната медицина, а не от липса на знания.

От друга страна, съществува явление на затваряне в медицинската практика (което според мен е целенасочено), при което лекарите губят мотивацията си да вземат самостоятелни решения и да излизат извън установените норми. Освен това, практиката често пренебрегва цели области на медицината. Новото поколение лекари е възпитано да разчита единствено на фармацевтичните продукти.

Този развиващ се конфликт не може да бъде разрешен само с призиви като общите указания на Световната здравна организация за ограничаване употребата на антибиотици или чрез обсъждания относно полипрагмазията. Необходими са новаторски практически решения, много от които всъщност вече са предложени от медицинската научна общност – те са споменати бегло в учебниците или остават незабелязани сред архивирани изследвания и данни. Именно тези теми ще бъдат разгледани по-подробно в настоящата книга.

- Д-р Атанас Михайлов