Лейди Гергана

Казвам се Гергана, но всички ме наричат Кметска. Произхождам от едно село в северозападната част на страната. Причината да съм кметска е, че баща ми е кмет, а преди него и дядо ми е заемал тази длъжност. Сега и мен ме избират за кметица, но все още имам много път да извървя, докато достигна до там. Не е особено хубаво да ядем прекалено много хляб, защото можем да станем дебели - така гласи поговорката.

В Северозапада животът отдавна не е такъв какъвто трябва да бъде; живите хора са малко, особено в нашето село. Но аз реших (или по-скоро съдбата го определи) да остана тук. От малка бях известна като "кметската". В училище ако някой получеше двойка от мен, на следващия ден козата му не се връщаше у дома или пък нямаше какво да купи в магазина. Завърших с отличен успех именно заради това! Ако някое дете ми каза нещо обидно, сякаш цялото село стесняваше мястото му. А ако не искаха да играят с мен, родителите им ги принуждаваха насила; водеха ги при мен и казваха: "Тези деца искат вече да си играят." И те ревяха при вида ми, но все пак играеха с мен - просто нямаше друга алтернатива.