Тялото при социализма - режими и репрезентации

Въпреки че телата изглеждат като биологични константи, те всъщност са предмет на истерични прояви, културна контекстуализация и посредничество. Затова е важно да се разгледат въпросите относно тялото и телесността, както и представленията и режимите на телесност по време на социализма. Какви взаимодействия съществуват между социалното и физическото? Как символният ред прехвърля своето значение в соматичното?

Авторите в този сборник изследват темата от различни ъгли на биополитическото въображение: от научните теории и произтичащите практики в медицината и образованието до юридическия дискурс за здравеопазването и възпроизводството. Те проучват усилията за моделиране на потребителските навици, както и метафоричните значения на телесността в мемориалния контекст от онова време. Интересува ги какъв е дневният ред, наложил моделите и режимите на социалистическата телесност, а също така как тези модели се изменят през годините; анализират причините за дисциплинирането, нормализирането и стилизирането на тялото. В обобщение изследванията показват, че тялото като носител на смисъл не притежава директна политическа принадлежност именно затова може да предава мощни политически и идеологически послания.