Любовта идва

"Светлината ме тревожи. И тъмен свят ме притеснява." Тези думи е добре да се четат наум и гласно, с шепот или с голям патос. "И отново се чува как земята узрява..." Четете ги в полумрак, под светлините на сцената, под капките дъжд на борда, завити с одеяло и фенерче, сред поляна или докато чакате нещо скучно; иззад рамо в метрото или в моменти преди любовта и след нея, в книжарница или сладкарница, през различни входове и коридори. "Просто се отпусни от всичко. / Отпусни се. Остави / имената за наричане, / забрави своето име..." Може да бъде прочетено на болен човек, заспиващ или внезапно събуден; сред весела или тъжна компания; на въображаем приятел; пред бебе или старец. "Човекът изпитва отчаяние – малък и озъбен,/ понася мизерия без риза и храна,/ затваря очите си и оформя веждите си,/ ръмжи тихо и мълчи като засажда надежди..." Четете го веднъж, два пъти или десет пъти. "Всички сенки имат скрит смисъл..." В знак на приятелство или несъгласие - всъщност просто така. "Лястовиците са нервни котви,/ разхвърляни напосоки из небесната шир…" Поезията на Мария Донева предлага прекрасен фон за всички мигове на живот и очакване - не защото звуците й са монотонни или леснодостъпни, а понеже носи талантливостта си с честност и човечност; тя е смело вдъхновяваща но също така уязвима ("животно ли е – ще кърви"); тук тъгата има силата да трансформира своя мрак в радост ("една нежна топка перушина"), а дори когато това не стане фактът остава: любовта винаги идва непременно. “Разбираш ли за какво говоря? Затова споделям само с теб.”

Нева Мичева