За какво говоря, когато говоря за бягането

Какво споделя Мураками, когато обсъжда бягането? Той говори за себе си с искреност и хумор, разкрива съкровените си мисли и неизказаното в живота си. Обсъжда уроците, които е научил по време на своя път, писателските предизвикателства и опитностите на маратонеца. Сравнява миналия и настоящия Аз, размисля върху преминаващото време и следите, които оставяме зад себе си. Всеки ден той тича самостоятелно по 10 километра в продължение на години, слушайки ритъма на любимата рок музика под звука от собствените стъпки. Бяга не само физически, а също така се стреми да се намери в това движение – час или два от ежедневието му са посветени на джогинг за благосъстоянието на тялото и духа. Всяка година участва поне в един маратон с решителност и фокусираност към финала. Вероятно заглавието е вдъхновено от сборника „За какво говорим, когато говорим за любов“ на Реймънд Карвър; защото бягането за Мураками представлява страст както към писането, така и към живота като цяло. Не можем да очакваме читателя да обуе маратонки веднага след последната страница – това не е основното послание на автора. Но със сигурност у него ще остане дълбокият смисъл заложен в японската алегория през този мемоарен текст за един писател бегач.