Безмайчинство

В романа "Безмайчинство" болката, изпитвана от героите, се трансформира в силно обвинение и копнеж по майчината фигура, както и в песен за самота и зов за любов. В Германия произведението стана значимо събитие, а авторът му получи наградата „Ингеборг Бахман” през 2010 година.

Историята започва с пътуване през снега. На две години момчето е оставено от майка си, докато баща му вече е изчезнал. Майката заключила двете деца – него и малката му сестричка – у дома и заминала на Запад; след 1961 г., когато Берлинската стена била построена, тя завинаги се отделила от миналото си. След два неуспешни опита за осиновяване, на третия път момчето успява да се приспособи към новия живот. Когато навършва 18 години, разбира че има сестра; а на 50-годишна възраст среща майка си след падането на Стената. Той преминава три трудни години преди да вземе това решение.

Романът на Петер Ваверцинек не представя последователна хронология; читателят потъва в спомените и образите от миналото на една нестабилна душа. Стилът варира – от реалистично повествование до мечтания, включително лирична поезия и гневни обвинения. Между тях могат да бъдат намерени разкази за убийства и мъчения над деца.

Тази "ужасно немска история", каквато я определя критиката, разкрива още живота в детски дом по време на тоталитарния режим, почти успешното бягство през границата с героя като войник, провинциалната стагнация през 60-те години в ГДР以及младежките стремежи към свобода чрез рок музика、дънки及初恋的经历。