Вечер в страната на спомените Т.2

Две свещи, горящи в тъмнината, и букет от рози...
От нашето дишане се извива синкавият дим,
сенките по стените играят в странни форми,
повтаряйки ритъма на нашето движение...

Навън бушува буря, клоните на стария бряст удрят стъклата.
Чувствам как „старата” позната емоция ме завладява –
явно възкръснала страст от миналото...

Старият будилник бавно звънти,
гонейки времето да го хване –
мълния внезапно прорязва нощта
и с небесен огън ни осветява за миг...

Ураганът наближава, моментът е близо
да бъдем изхвърлени на безимен връх...
Тътненето му вибрира в яростно кресчендо,
отразявайки ритъма на бързото ни дишане,

защото там горе въздухът е оскъдeн
и дишането става трудно при достигане до върха,
а ветровете разклащат свещите,
които трепкат и се разгарят с неочакван пламък...

Из книгата