Името на поезията: Николай Кънчев

Книгата на Пламен Дойнов представлява опит за по-подробно литературноисторическо изследване, което се фокусира както върху уникалността на поетиката на Николай Кънчев, така и върху трудностите при нейното утвърдително развитие в периода на Народна република България.

Това издание е резултат от петнайсетгодишен анализ на творчеството на един от най-влиятелните български поети - Николай Кънчев (1936-2007). То предлага задълбочен поглед към особеностите в неговото творчество и предизвикателствата, с които той се сблъсква. Обсъждат се проблематичните реакции около първата му стихосбирка "Присъствие" и осъждането на втората - "Колкото синапено зърно". Също така се разглежда как той успява да запази своя стил през годините, когато не може да публикува между 1968 и 1980 г., както и опитите на Държавна сигурност да попречат преводите на негови стихотворения извън страната. В книгата е представена важната роля, която играе Кънчев като световен поет, пишещ на български език през XX и XXI век, и неговият принос към развитието на българската поезия.