На път към деня

Тази книга е посветена на „всички ловци на светлина“, както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са включени трийсет произведения, написани в продължение на малко над три десетилетия. Читателят може да я разгърне подобно на фотоалбум. Много от нас несъзнателно преминават с ръка по подредените снимки, вероятно защото усещането за миналото сякаш оживява с леки бодежи в пръстите и времето се събира странно в едно цяло - като пясъчният часовник, задържащ частици от изминалите дни. За читателя е приятно, че текстовете са кратки и могат да бъдат прочетени „като вятър“ - такава е най-ефирната метафора на Платон за разговори относно „тези деликатни въпроси“, които философията добродушно поставя.

Подредбата на текстовете не следва хронологичен ред; вместо това те образуват три тематични кръга: приказното, историята на идеите и основните теми. Но това, което най-силно свързва всички тях, е една дълбока нагласа - просто желание, с което всяка сутрин отваряме очи - да видим дневната светлина. Философията - и тук можем да се доверим на Платон и Ортега-и-Гасет - представлява решителен копнеж към светлината. Така когато отворим очи, можем да открием смисълът: истинския, неподправения и жизнеутвърдяващ смисъл. Всеки един от нас може заедно с Епиктет да заяви: „Не съм вечност, а човек - частица от всичкото; точно както часът е част от деня.“

Сборниците текстове тук нямат намерение за нищо повече освен да останат верни по пътя си към новия ден.
Лидия Пенкова