Животът на насекомите

Ако на това място имаше свидетел, той вероятно щеше да се наведе над балюстрадата в очакване да види три осакатени тела долу. Вместо това обаче, нямаше да открие нищо друго освен осем малки локви, счупена кутия цигари „Приморские“ и пукнатини по асфалта. Но ако наблюдателят притежаваше нечовешка острота на зрението, би могъл да забележи три комара, които летят към селище скрито зад дърветата.

Наташа и Марина, Артур и Арнолд, Серьожа и Николай представляват обикновени руснаци – незабележими като насекоми. Те съществуват в свой собствен свят - със силни мандибули и здрави крилца - който прекарва времето си на кримския бряг както може: напивайки се с водка и одеколон, пушейки марихуана, танцувайки или философствайки под лунната светлина; мечтаещи за Америка и светлото капиталистическо бъдеще. В същото време те летят около себе си, смучат кръв или търкалят топчета тор; умират от безпощадна стъпка или биват разкъсвани от себеподобните си. Такъв е животът ни в крайна сметка.

„Животът на насекомите" (1993) е вторият роман на Виктор Пелевин и критиците го определят като един от най-значимите произведения в творческата му кариера. Класифициран като антиутопичен роман с постсоциалистически сюрреализъм, „пастиш“ или „колаж“, той съдържа дълбоки философски размисли за човешкото начало в сблъсък с абсурда, жестокостта и безсмислието на живота.