Заветът на Медея

Красен Камбуров е важна фигура в българската литература, която изглежда е игнорирана от повърхностните любители на книгите. Въпреки това, или може би именно поради този факт, в новия си роман той ни насочва към читателските поколения, които все още не са се поддали на масовата безвкусица. Избраният стил – писма от Сенека до Луцилий – носи интимен и страстен тон, често обогатен с философски разсъждения на остаряващия Сенека. Тази форма позволява както интензивни монолози, така и диалози между главните герои на различни нива на светогледа. Авторът използва композиционния подход с "летящ кораб", пълен със смесени митологични и реални персонажи. Романът не предлага готови отговори; вместо това поставя въпроси, много от които имат отношение към настоящето и бъдещето. Камбуров предоставя добре аргументирани възможности за читателите да развият собственото си психологическо пространство в контекста на съвременния сюжет и идеи.