Книжовните богатства в Националния исторически музей

Колекцията от ръкописни и печатни книги в Националния исторически музей (НИМ) представлява истинско богатство на писмени традиции и майсторски изработени кодекси. В тази музейна сбирка са включени 45 славянски ръкописа и фрагменти, датиращи от XIII до XIX век, 4 гръцки ръкописа – от XII до XIX век, 7 арабски – от XVIII до XIX век, османо-турски документи от XIX век, както и значителен брой старопечатни книги на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски и италиански.

Особено внимание заслужава колекцията с ръкописи и печатна литература на българските католици написани на български език с латиница. Освен това има над 50 еврейски ръкописи и печатни произведения. Тази музейна колекция представя разнообразие в писмените традиции през културната история на човечеството и предлага възможност за читателя да проследи развитието на книгата от Средновековието през Ренесанса до съвременността.

Сред славянските ръкописи особено важен е Боянският псалтир - изписан върху пергамент през XIII век. Той не само че представлява ранната стара българска редакция на псалтирния текст, но притежава интересна собствена история; бил е открит зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни работи.

Зазиждането на подобни манускрипти в стените при строежите било често срещана практика по времето на Средновековието. Смятало се е, че така ще се запази свещеното съдържание вътре в сградата. От XIV век са оцелели четири ръкописа плюс един фрагмент; между тях особен интерес предизвиква Панигирикът - пергаментен документ от средата му със записки относно Климент Охридски и Йоан Екзарх.

През XIV век е направен препис на Историческата палея (преразказване на Библията), който също присъства в сборник с апокрифични текстове. Някои части от него могат да бъдат намерени в Архива към Македонската Академия науките.

Изборният апостол - друг забележителен пример - датира още от XIV века и вероятно произлиза именно от Търново благодарение а уникалното си оформление и калиграфия. Тези раннобългарските манускрипти утвърдиха НИМ като важно хранилище тъкмо защото малко такива произведения са оцелели досега; част голяма част отпаднала книжовност остава недостъпна зад граница.

По-към края обаче периодът след XVI-XVII века разполага с нова група красиво украсени псалтири свързани със средището за книговодство край селото Аджар (сега Свежен). Фондовете насочват вниманието ни към автографи принадлежащи самостоятелно или копиращи творби като "История Славянобългарска" дело па Паисий Хилендарский които поставят основите нa Българскoто възраждане . Преписки оставил известният даскалТодор Пирдопский .

От гръчките руКописии може би най-интересувателните са хроника йоан Скилици , която предоставля мнозинство сведения касаеща Българската историография периода цар Самуил . Арабскитe руКописии показват примери Кораничните отделници , различнии беседи тълкувания религиозним текстам

Корпусът старопечатните произведений наличности NIM удовлетворява международного стандартов качествотобас едновременно помага поддържанетос етнического идентичности защитило техне духовность начале кирилского книгопечатания корец богослужебными вручением первых образцов . В музея можене да видим ранен Кирил македонийской книги Божидар Вукович реализованная Венеце сметается люлкой кириллского издательства

Среди печатных книга латынь имаме ценнейшее наследие Теофилакта охридске слова Марка Цицерона глаголического Бревиа́рия преминавайки почти всей XVIII веках

В настоящият труд подробно изложены информация описания изображения самые знаковое сохранилось даже документы выставленные здесь