Страхът в Западния свят /ХIV-XVIII век/

От XIV век нататък, в контекста на чумни епидемии, глад, бунтове и турски нашествия, както и голямото разделение в църквата, християнската култура започва да се чувства застрашена. Лидерите на религиозните и държавните институции осъзнават спешната необходимост да определят врага. За тях очевидно той е Сатаната, който яростно води последната си значима битка преди края на света. Той подбужда турците към нападения; вдъхновява езически практики в Америка; обитава душите на евреите; чрез женските изкушения и дългогодишното възприемане на сексуалността като греховна опитва да отклони защитниците от задълженията им; с помощта на магьосници и особено вещици смущава ежедневния живот чрез омагьосване на хора, животни и реколти... Часът за обща демонична офанзива вече е настъпил... врагът не само стои по границите, но също така прониква навътре в страната, което налага още по-голяма vigilance. Именно страхът обяснява масовите гонения във всички посоки от страна на политико-религиозната власт през ранното ново време в повечето европейски страни.