Цената на безсмислието

Всеки човек поне веднъж в живота си е имал съмнения относно собствената си интелигентност. Вероятно много хора никога не са се замисляли за това, а трети пък считат себе си за изключително умни. Редките случаи на самокритичност показват, че те не могат да бъдат наречени глупави, тъй като осъзнаването на недостатъците е признак на мъдрост. Лично аз честичко съм задавал този важен въпрос и съм установил, че отговорът му зависи от контекста и сравненията.

Спомням си как Жан-Жак Русо и Волтер вървели заедно и в един момент Русо казал: "Човешкият живот е много труден." На което Волтер реагирал с въпроса: "В сравнение с какво?" Усещах радост, когато ми хрумне някоя блестяща идея или оценявах реплики от собствените ми пиеси. Но щом се сетя за думите: "Животът е бродеща сянка, жалък актьор, който играе докато е на сцената; след това остава само тишина", започвам да разбирам защо Толстой не можел да понася Шекспир. Освен него той бил недоволен и от Бетовен и неговата провокативна Кройцерова соната.