Именник на българските князе /ханове/

Именникът на българските ханове (князе) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, като се включва и времето, когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици, е княз.
Според Стефан Чурешки в Именникът на българските князе, имената на българските князе (ханове) низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владетелското име Оумор в края на Именника присъства сред имената на царете от Боспорските надписи във формата Омарос. Родово име Ерми се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Родовото име Дуло намира близко подобие в царското име Дулас от Боспорските надписи. Възможно е да има връзка на рода Дуло с неславянското племе Дулеби от района на Долен Днестър, както и на рода Уокил (Вокил) с другото подобно неславянско племе угличи (уличи). Неслучайно тези две неславянски племена са населявали район, по-късно известен като Онгъл (Огъл), централния район на Аспаруховата държава.