Именник на българските князе /ханове/

Именникът на българските ханове и князе представлява кратък исторически документ, който съдържа имената и родовете на няколко от ранните български владетели. В него са отбелязани датите, когато те заемат престола, както и продължителността на управлението им, включително периодите на съвладетелство или гражданска война. Интересно е да се отбележи, че титлата хан (кан) не фигурира нито веднъж в споменатите имена; вместо това Аспарух и петте му предшественици са наречени единствено с титлата княз.

Според Стефан Чурешки имената на българските князе произлизат от сарматската традиция на Боспорското царство още от първите години след Христос. Това може да се обясни с факта, че територията на Стара Велика България е включвала райони с население от сарматски произход в Боспорското царство, чийто важни градове били Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владелческото име Оумор присъства в края на Именника под формата Омарос сред имената в надписите от Боспорските царе. Родовото име Ерми има аналогичен вариант като Ерм в тези надписи. Освен това името Дуло показва сходство със звуковата форма Дулас при царете от Боспорско време. Съществува възможност за връзка между рода Дуло и неславянското племе Дулеби край Долен Днестър, а също така между рода Уокил (или Вокил) и племето угличи (уличи). Не случайно тези две неславянски групи населявали местности по-късно известни като Онгъл (Огъл), централният район на държавата под ръководството на Аспарух.