Овньо льо вакал, каматан...

Признавам, че в тази книга се усеща носталгия, тъй като тя ни връща към онези времена, за които Николай Хайтов споменава: "Овчарството беше почетна професия, а овчарлъкът - благородно занятие. Но това е било някога!" Именно това "някога" представлява моята интерпретация на почти всичко написано относно възхода и упадъка на подвижното овцевъдство в Родопите. Книгата не следва строг ред – понякога черпя идеи оттук, друг път – оттам. С много ентусиазъм събрах тези думи и ги доведох до края. И сам не знам как успях да свържа митология с история, етнография с фолклор, народопсихология с мемоари и художествена литература с документална журналистика. Важният акцент върху тази разнообразна смес за мен е родовата ни хроника на фона на славните времена на родопските кехаи./Тодор Коруев/