Животът е другаде

Студентите са написали на стената на Сорбоната, че "животът е другаде". Той е напълно осъзнат за това – затова оставя Лондон и тръгва към Ирландия, където народът се бунтува. Името му е Пърси Биш Шели, двадесетгодишен младеж с безброй пропагандни материали и прокламации в багажа си, които служат като билет за достъп до истинския живот.

Истинският живот определено не е тук. Студентите разкопават улиците, обръщат автомобили и строят барикади; тяхното навлизане в света е впечатляващо и шумно, огряно от пламъци и отпразнувано със залпове сълзотворен газ. Колко по-трудна беше съдбата на Рембо, който мечтаеше за барикадите по време на Парижката комуна, но никога не ги видя от родния си град Шарлевил. През 1968 година обаче хиляди хора подобни на Рембо изправят собствените си барикади и отказват всякакви компромиси с досегашните властелини на света. Човешката свобода ще бъде или напълно реализирана, или няма да я има.

Но само километър далеч от там, отвъд Сена, старите господари продължават живота си нормално и възприемат шума идващ от Латинския квартал като нещо чуждо. Студентите пишат „мечтата е реалност“ на стената; изглежда обаче обратното - всичко това (барикадите, отсечените дървета и червените знамена) носи някакво нереално усещане и сякаш принадлежи само на нечии мечти.

Книгата „Животът е другаде“ излиза първо през 1969 г. в Канада на чешки език и след това във Франция през 1973 г., когато печели наградата „Медиси“ за най-добър чуждестранен роман.