FaceБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус

В началото беше словото! Такова слово, че галактиките започнаха да се разпръскват в различни посоки. Те все още бягат и днес...

След публикуването на първата ми книга „Faceбуки” през октомври 2010 г., получих толкова много предложения за ежедневни шеги и анекдоти, че отдавна съм спрял да следя кой какво изпраща. Публичната ми страница в социалната мрежа придоби свой собствен живот, или по-скоро живота на близо 40 хиляди нейни последователи. Често се чувствам просто като един от тях – нито повече, нито по-малко. Затова в тази нова книжка претендирам само за оригиналност при интерпретацията. На всички онези, които разпознават себе си във всекидневните публикации, уверявам ги, че съвпадението никак не е случайно. И разбира се, искрени благодарности за постоянната подкрепа.

Оказва се, че постингите от миналата година – с малки изключения – остават актуални и за настоящата година. Може би именно това е тайната на предсказанията на малкия Нострадамус – кратката памет. Имам и други поводи да твърдя особено относно политиката: ако работата на българските мъже бе толкова кратка колкото паметта им, щяхме да сме изчезнали като народ. Но продължаваме да съществуваме вероятно благодарение на смеха ни; иначе няма обяснение защо оцеляваме в среда където правосъдието - функцията му е да осигурява справедливост - засега успешно замества здравеопазването.

Любен Дилов-син