От изкуство към антиизкуство

Тази книга предлага широк поглед върху съвременното българско пластично изкуство, разглеждайки го в контекста на европейската художествена сцена. Тя представя дискусия относно визуалните изкуства от XX век, с акцент върху българските творчески постижения и включва теоретичен анализ на няколко важни художествени направления.

Докато този панорамен преглед не отменя нуждата от историческа перспектива, той се фокусира по-скоро върху теоретико-естетическите въпроси и избягва редица второстепенни факти заради своя проблематичен подход. Избрани са примери с различна характеристика: от една страна - творби с висока артистична стойност и естетически критерии, а от друга - авангардистки прояви със смели решения както във формално отношение, така и по съдържание; между тях стоят произведения в "междинно" положение като модерния реализъм.

Освен това наблюдаваме как новото поколение художници се дистанцира от традиционните патерналистични влияния и мечтата за "родно" изкуство в духа на миналото. Съществуването на картини и скулптури претърпява промени, докато класическите форми губят значение пред неконвенционални творчески практики; настъпва разпадане на естетическата ценност на изкуството, което все повече се интегрира в масовата култура до степен да стане неразличимо.