Сезони. Интимна лирика

Един поет по душа казва, че хората сме като сферите. В мига, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често се оказва, че може би не се познаваме. Сигурно човешкото ни съществуване е такова, че колкото и да искаме да се приближим, да изчезнем един в друг, допирните ни точки винаги остават на разстояние. Затова дори и когато си мислим, че сме едно цяло с любимия човек, става ясно, че всъщност близки са само орбитите на желанията ни. Нещо като в онази песен, в която се казва: „ Танцувам сам, макар и с теб".
"Сезони" е нещо такова - опит да намеря очите си, да намеря
сърцето си, да намеря себе си. Тази книга е моето огледало. Колкото и да не искам - тя отразява и онова, което се опитвам да скрия от чужди погледи. Но аз я харесвам, защото е низ от чувствата и трепетите в живота ми. Връщала съм се към тези стихове като към спомените; заспивала съм с тях като с надежди; събуждала съм се с желания, живяла съм с очаквания. Трудно е да се напише нещо повече или по-различно за любовта от това, което хиляди други вече са казали. Но още по-трудно е да се премълчат чувствата, които са те вълнували. Любовта е усещане за сила, желание за докосване до непознати хоризонти. Защото любовта е болка, за която няма лек. И не би трябвало да има, защото каква ще е тази болка, която се лекува с думи или с билки! Затова стихосбирката за любовта е и книгата с най-много и най-изстрадани истини, които са докосвали човека. А за мен и преди 30 години, и сега тя е усещане за топъл вятър, спрял в косите ми; вкус на сълзи; часовник, който отмерва само дните, превърнати в мигове. Може би и още хиляди вълнения, които всеки от вас, читателите на тези мои стихове, ще прибави към казаното в тази книга.
Красимира Кацарска