Сезони. Интимна лирика

Един поет, който носи поезията в душата си, споделя, че хората напомнят на сфери. В моменти, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често осъзнаваме, че всъщност не се познаваме добре. Вероятно човешкото съществуване е такова, че колкото и да желаем да се сближим и да изчезнем един в друг, местата ни за среща винаги остават на известно разстояние. Затова дори в миговете на увереност за единство с любимия човек става ясно, че близки са само орбитите на нашите желания. Нещо подобно на текста от песен: „Танцувам самостоятелно с теб“.

Книгата "Сезони" представлява опит да открия себе си - своите очи и сърце. Тя служи като огледало за мен; въпреки нежеланието ми – тя показва и това, което крия от чуждите погледи. Харесвам я именно защото съдържа емоциите и трепетите от живота ми. Често се връщам към тези стихотворения като към скъпи спомени; унасяла съм се с тях както с надежди; будила съм се обвита в желания и живяла със силни очаквания.

Написването на нещо ново или различно относно любовта е трудно предизвикателство след хилядите думи вече казани по темата. Но още по-трудно е да премълчиш чувствата си. Любовта носи усещането за мощ и стремеж към непознати хоризонти; тя е болка без лек – не би трябвало дори да има такъв лек! Какво би била болката тогава? Стихосбирките посветени на любовта носят множество истини свързани с човешкия опит.

За мен тази книга остава усещане за топъл вятър през косите ми; вкусът на сълзи; часовник измерващ дни превърнати в мигове... И може би хиляди други чувства ще добавят читателите мои стихове върху написаното тук.
Красимира Кацарска