Двете смърти на страшния вълк

Започнах да я пиша, когато бях около двадесет години – тъкмо завършил Софийския университет. Завърших текста на около четиридесет, след като натрупах опит като редактор в Българска кинохроника и после работих като секретар в няколко столични издания. Бях почти готов да я публикувам през 1984 година с издателство “Народна младеж” в тяхната поредица за дебютни автори, но нещо попречи това да се случи.

Както казват, съдбата си знае работата! Ако книгата беше излязла тогава, щеше просто да бъде един разширен фейлетон за "бай Тошовата епоха". След революцията в края на ХХ век обаче сюжетът отново оживя у мен и намери своето истинско жанрово измерение за времето си. Това ми костваше много усилия – чак до шейсетака ми!

Сега, когато тази многопострадала книга най-накрая видя светлина денем, си мисля как както бе "зачената" с късмета да се роди, дано също така и се е появила на бял свят...
Христо Джелебов