Българите за руския народ, държава и култура

В първата половина на VII век, под ръководството на княз Кубрат, прабългарите играят ключова роля в изхода на последната война между Гърция и Персия. След тази конфронтация е възстановен Кръстът Господен, който бил откраднат по-рано, с което българите стават първите кръстоносци в света.

Масовото покръстване на прабългарите и славяните от княз Борис през май 866 година дава значителен импулс за взаимното сближаване на тези два народа. То води до формирането на нова народност – смесена по антропологични характеристики и културни особености, но единна по език.

Цар Симеон Велики основава Велики Преслав и създава Преславската Книжовна Школа с целта да развива и утвърди българската писменост и култура както вътре в страната, така и извън нея. Той допринася за оформянето на българската народност и изграждането на новата Българо-Християнска цивилизация.

През 923 г. цар Симеон омъжва дъщеря си Елена за киевския княз Игор, който я нарича Олга. В периода 923-969 г., княгинята Елена-Олга заедно със своя духовник пренасят старобългарски книги в Киев; те кръщават руси и ги обучават да четат и пишат на български език; работят над укрепването административните структури на руската държава; а Русия се утвърдява като трета велика европейска сила.

След 989 година българските духовници начело с архиепископ Михаил Болгарин кръщават княз Владимир и го венчават с дъщерята на цар Борис II - княгиня Анна. Те въвеждат християнството сред руския народ чрез старобългарски език; строят църкви, учат населението да чете and пише; основават Руската Православна Църква , Руски училища and съдебни институции; полагайки основите за развитие научно-художествена литература у руския народ .

Сериозният принос към руското общество идва също така от северните , южните and волжските българи .