Страсти и контрасти в три Българии

Емоциите ми вече са се успокоили. Разбирам какво мога да постигна и самочувствието ми нарасна. Осъзнавам, че не само политически коментари мога да пиша, а също така и „литература”. Нали мемоаристиката е част от литературата? Когато обмислях как да завърша третата си книга, у мен се затвърди убеждението, че финалната глава трябва да бъде различна от предишните. Как? Чрез това да не бъде „литература”. И реших, че тя трябва да съдържа политика.

„Политика” ли? – вероятно ще възрази някой. – Отново ли? Стига толкова! Уморен съм от политика. Не ме интересува.” Сигурно сте чували фразата „не се интересувам от политика”, нали? Тя идва от всякакви хора - млади и стари, мъже и жени; аз винаги съм смятал, че тези индивиди или им липсват знания в интелектуалното си развитие, или все още не са преминали през пубертета. Изказването „политиката не ме интересува” е просто абсурдно. И ако човек не осъзнава нелепостите в собствените си думи, то единственото обяснение за това е: той е ужасно глупав.