Бране на диви пчели

Прозата на Мюмюн Тахир притежава едно основно качество – тя пристрастява читателя не толкова към сюжета, колкото към драмата на неслучващото се с героите, към тази недоизказаност в отношенията им, заредена едновременно с меланхолия, антилогичност, смътни предчувствия, незабележимост на бита, на фона на уязвимата любов, която ги разтърсва. Разказите в новия сборник “Бране на диви пчели” не са текстово унифицирани (сред тях има дори чисти есета), но без значение дали пише за обикновените хора от родопските села или за живота в големия град, М. Тахир създава у читателя усещането за култура на духа, за разпознаване на собственото лице, транспонирано през неговите герои. - Анжела Димчева