Лулу

Франк Ведекинд (1864-1918) е един от значимите немски драматурзи и поети, смятан за предшественик на експресионизма и признат като класик в съвременния театър. Неговите множество пиеси, които често са били преследвани или забранявани, му придават репутацията на решителен критик на лицемерието в обществото, в което живее.

По време на живота на Ведекинд неговите драми „Земният дух“ и „Кутията на Пандора“ предизвикват големи театрални скандали и сериозно вмешателство от страна на цензурата. Тази двойна трагедия, която самият автор обединява под заглавието „Лулу“, днес се счита за най-велико произведение в творчеството му.

Хората не познават истинската същност един на друг; те нямат представа какви са всъщност. Само онези, които не притежават човечността си, разпознават другите. Всичко казано от тях е лъжа; те не осъзнават това, тъй като днешната им природа може да бъде различна утре – зависи от удовлетворението им с храна, напитки или любов. Единствено телата им остават постоянни за кратък период и само децата проявяват истинска мъдрост. Възрастните действително приличат повече на животни - никой не знае какво правят. Когато изпитват щастие, те плачат и стенят; а когато страдат най-много – радват се даже и за малките неща. Удивително е как гладът ги лишава от способността да понесат бедствието си. Но след като задоволят глада си, светът става затвор за тяхното изтезание; готови са да пожертват живота си само заради каприз... Съществуват ли хора, които реално опитвали щастие чрез любов? За тях истинското щастие идва с добрия сън и забравянето... Господи, благодаря ти че не ме направи такъв!