Казаларската царица

Когато видя този човек, който беше причина за нейното падение и страдания, в допълнение към чувството на ненавист, тя отново усети прилив на любовта, която бе потискала и която се пробуди безсрамно онази вечер. Тя носеше в себе си неговия плод. Вълнението я завладя отново. Красивият младеж, който премина покрай нея, без да я забележи, остави следа в душата й...

Въпреки че осъзнаваше колко престъпно и унизително е това чувство за нейната същност, тя нямаше сили да го изкорени или заглуши... Съдеше се сама за своето предишно поведение и би била готова да поиска прошка на колене. И продължаваше да търси утеха в тази жестока самоизмама.

Душата й не беше здрава като метал; тя бе деликатен кристал...