Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

„Опознай себе си!“ - така съветвал един от ранните европейски мислители своите ученици. Сократ вече се е усъмнявал в идеята, че нашето „аз“ и истината за него са едно и също. Ако разгледаме всяка автобиография, ще видим колко прав е бил мъдрецът.

Излиза, че човек не може да разсъждава без да твори; всяка частна истина не отразява действителността напълно и остава относителна. Затова автобиографията и автопортретът представляват само личното мнение на автора за себе си, а биографията и портретът показват възгледа на другите за него. Тези представяния могат да бъдат по-близки или по-далечни от реалността в зависимост от усилията вложени в тях (този труд обикновено наричаме творческо прозрение). Когато започвах книгата си, планирах заглавие като „Истинското житие на Софроний Врачански“, но сега то ми изглежда плашещо; не мога просто да го променя на „По-близо до истинското житие“. Нека това произведение бъде една сред многото книги, които българските поколения дължат на поп Стойко.

Вместо традиционната форма досега, тя представлява по-скоро биография не толкова на писателя самия, а именно на неговото единствено произведение. Творбите могат да се сравнят с деца - има такива с черти и качества унаследени от родителя им; те донякъде повтарят образа му. Има деца обаче, които отказват наследството си; можем да предположим какви са били техните родители чрез отрицателните им характеристики.

Срещат се благодарни творби и деца, които издигат паметници за своя творец завинаги. Но има произведения и потомство оставили гробовете на родителите си незабележими или забравени до крайност. Не са малко тези творби или деца , чийто родители биха казали: „Бяхме могли без теб!“. Често срещам изключително добри произведения или потомство така перфектни, че бащата недоумява: „Наистина ли аз създадох това?“

Има особено тежък грях - убийството на родителя посредством собствената автобиография; тя може трайно да замести своя автор в общественото съзнание и необратимо да заличи истинската му същност. Поп Стойко от "Житие и страдания" успял е точно това спрямо Софроний Врачански.

Но докато живите деца стават сами родители във времето след тяхното раждане, духовните творби остават бездетни и вечни - невъзможно е героят от "Житие и страдания" просто така да бъде унищожен за сметка на възраждането на неговия автор.

Надявам се поне веднъж Софроний - превърнат в герой в нечия работа - заслужава подобно безсмъртие такова каквото дарил поп Стойка чрез "Житие и страдания". Дано поне малко те успеят някога пак да споделят живот помежду си.
Вера Мутафчиева